История за гадните съседи в блока


История за гадните съседи в блока
Съседите могат да те изкарат извън релси. Това го казвам аз – момче на 20 години, числящо се към семействата на средностатистическите българи. Историята ми е тъжна или поне бе тъжна от мига, в който се нанесохме в този квартал  до момента, в който с родителите ми не решихме да сложим край на отвратиления живот на това противно място, за което ще ви разкажа сега. И, ако случайно сте от хората, които тепърва ще си купуват жилище ви предупреждавам да четете внимателно и да си водите записки. Или казано накратко – не се сдобивайте с имот на подобни места, там семеен уют и радост от живота няма!

Бях на 18 години когато родителите ми решиха да продадат големия ни четиристаен апартамент в центъра и да купят два двустаини в по-отдалечените от „стъргалото” райони. Разбира се парите не стигаха и се наложи да продадем малко земеделска земя. Начинанието си струваше, тъй като исках след като завърша гимназията да живея сам. Естествено, веднага след покупката на двата нови апартамента /в различни квартали за моя огромна радост/, се настанихме в единия, а другият бе даден под наем. Този, в който избрахме да живеем бе малко по-близо до центъра и това предопредели избора. Настанихме се и в първите дни всичко бе нормално. Съседите от блока /стандартен жилищен панелен блок от социализма/ си изглеждаха съвсем в час. Като новодомци в първите дни приемахме поздравления, едната комшийка даже и питки ни донесе, да сме се почерпели със специалитета й. Мен обаче тая женица не ме хареса. Каза на майка ми, че не било нормално момче на моята възраст да носи обеци, да има дълга коса и да облича тениски със сатанински символи. От всичко това предполагам стигате до извода, че слушам метъл музика. Женицата с питките от съседния апартамент веднага отбеляза, че навремето и синът и се опитвал да залитне по тия неща, но го спряла и добре, че успяла, защото иначе нищо нямало да стане от него. Общо взето хубавия  момент с тази комшийка бе до тук. И тъй като няма да разказвам ден-по ден за преживяното в новото жилище и най-вече с новите съседи ще отбележа, че през следващите месеци в панелния ни блок, а и в целия квартал тръгна слух, че в апартамента на петия етаж посредата живее семейство, чиито син е сатанист. На няколко пъти се опитвах да обяснявам, че съм ревностен християнин, но просто метъл музиката ми харесва. Резултатът бе нулев.

Седмица след нанасянето ни баща ми се скара с двама комшии от другия вход. С единия, защото въпросният тип имаше грозния навик да си изхвърля боклуците през терасата на апартамента и така отпадъците падаха точно пред вратата на гаража ни. Скандалът с втория бе предизвикан от това, че въпросният тип от апартамента на втория етаж в съседния вход винаги си паркираше колата плътно пред нашия гараж и така баща ми трябваше да се съобразява с него кога да изкарва и прибира колата. В отговор на справедливите ни обвинения онзи темерут заявяваше, че той винаги така правел и предишните обитатели на апартамента ни не му правели подобни забележки. И само да отбележа, че апартамента го купихме от двама пенсионери, които ползваха стария си „Москвич” един път на два месеца.

Ситуацията стана такава, че само два месеца след като се нанесохме аз вече бях обявен за ненормален, а баща ми за особняк и скандалджия. В по-късен етап се започна и с правенето на дребни гадости – драскане с тебешир по вратата на гаража, драскане с тебешир по и около входната врата на апартамента, пълнене на пощенската кутия с боклуци, звънене в 3 ч. през нощта.

Шест месеца след като се нанесохме дойде и моят рожден ден. Както си му е реда започнах да се подготвям за купон. Родителите ми щяха да се изнесат за една вечер и с приятелите замисляхме да си направим готино парти. През деня отидох да почерпя комшиите. Разбира се отидох и при тази, заради която всички мислеха, че съм поклонник на дявола. Същия ден казах на живеещите в съседните апартаменти, че вечерта ще имам гости и може да сме малко по-шумни до към полунощ. Отговорът бе, че нямат нищо против. Да, но точно в 22,10 ч. у дома дойде полиция и казаха да намалим музиката, защото имало оплаквания от съседните апартаменти. Същата ситуация се получи и при рождените дни на майка ми и баща ми.

И така година след като се бяхме нанесли в главите ни вече се прокрадваше мисълта да продадем апартамента, защото бе повече от ясно, че със съседите не само в апартаментите около нас, но и изобщо с хората от блока няма да се погодим. Два месеца преди да вземем крайното решение за продажба на жилището и да се изнесем в някой по-спокоен блок се случи и една доста интересна историйка. Вечеряхме в 19 ч. и изведнъж от съседите в апартамента под нас се разнесе силна музика. Явно долу си правеха купон и тая вечер щяха да дивеят здраво. Входът кънтеше от последните хитове на звездите на „Пайнер”, чуваха се и компилации от кючеци. Към 21,30 ч. стана нетърпимо. Баща ми се ядоса доста, но успях да ги накарам с майка да отидат на кино за късната прожекция в 22 ч. и да остана сам. В главата ми се въртеше нещо, което исках за направя още от първия път, в който съседите тук ме ядосаха. Както вече отбелязах в началото на разказа си, блокът, в който си купихме апартамента бе панелен. Това от своя страна означава, че можеш да чуеш всичко, което се случва при съседите. В моя случай, както аз чувах чалгата, така и те щяха да чуят, това, което аз им усилех. Досега никога не бях усилвал на макс колоните си в този апартамент, но това бе идеята ми сега. Именно поради тази причина изпратих родителското тяло на кино. Събрах всичката налична озвучителна техника, която е напълно достатъчна, за да се озвучи повече от прилично малък клуб. Разположих тонколоните и басьорите според схемите, които намерих в интернет и усилих докрай. В продължение на 25 минути не намалих звука. Стоях до входната врата и гледах през шпионката в очакване на полиция. Такава за моя радост не се появи, а купонът долу бе преустановен. Определено на тия в апартамента под мен им трябваше още техника, за да ме заглушат. А и за тяхно огромно разочарование вместо Преслава и Ивана, след моята намеса бяха заглушени от Napalm Death, Dark Funeral, Hypocrisy, Pantera, Sepultura.

След няколко седмици обаче чалгарските купони започнаха да се повтарят. Скандалите между баща ми и съседите от апартаментите от другия вход си продължаваха, аз все така си оставах Антихриста в блока. Появяваха се и други скандали, на които вече не издържахме. И така най-накрая се стигна до решението да се изместим. Без капка съмнение мога да кажа, че това бе едно от най-хубавите неща в живота ми. А на всеки от вас ще кажа: проучете добре какви ще са съседите ви при покупка на ново жилище. Има случаи, в които е невъзможно да намерите общ език с хората около вашето жилище и в такива ситуации животът в новия дом става отвратителен.

28 Responses to “История за гадните съседи в блока”

  1. fen says:

    Е, как да проучиш съседите.Трябва ти поне седмица или най-добре месец да живееш за да хванеш къде си се нагнездил.Дано на новото място да сте улучили средата.Иначе хората са доста озлобени вече, рядко се срещат добри съседи.Аз на този етап не мога да се оплача:)

  2. Genadi says:

    Братле, на 18 съм от Стара Загора и имам повече от прекрасна идея какво имаш предвид…

  3. severfen says:

    Ако не можете да се оправите с едни саседи, си заслужавате съдбата. В нашия блок имаше проблем с паркирането. След като единия сасед (виновния) го гръмнаха в крака при скандал. Вече НИКОИ не смее да затапи които и да е. Начини има. Какви зависи от степента на олигофрения на съседа.

  4. Кънев says:

    :D Типична Българска история, това с паркирането, с чалгата и т.н. В нашият блок поне никой не се съобразява с никой. Живеем си в някъв вид анархия, но ми се струва далеч по-добре от твоя случай – на набеденият съсед. Добре че сте взли радикално отношение.

  5. alaihroz says:

    здравей мило момче.това което разказваш за новото ви жилище го вярвам в пълна сила.аз се чувствам по същия начин в моя дом.живея в русе,в 15 етажен блок,на 7 етаж съм.по равно отгоре и от доло-само гадове ти казжам.от 4 години съм тук-омъжих се,и се налага да живея при моя съпруг.не познавам никого,но всеки ме познава.гледат ме като извънземна.срещу мене дядо и баба-стоят на шпионката и постоянно киризят,кои влиза,кои излиза.до мене-дядка с лудия си син.мърлячи,мръсотия,хлебарки,абе ужас.побоища между двамата като се напият.отдолу баби4ка-домоупражителка,постоянно ми чука по трабите данеси отварям пристата че и скърцало.отгоре-дъртак,синът му и снахата с 2 малки деца.луда работа.ма те не спират да се бият тези хора.тя по цял ден крещи и бие децата,а вечер като се върне мъжът и започва с него дасе кара,и дане си в къщи да чуваш какво става.имам чувства че ги прибиват тези деца.понякога ми се иска да се обадя на социалните,да доидат и само малко да постоят в къщи и да послушат какво се случва,пък да преценят,немога дати опиша кошмара,но това е самата истина.жалко че таакива идиоти има навсякаде,несамо в софия.

  6. Vvv says:

    Напълно прав си, пич. Разбирам те и знам какво ти е било. Добре, че сте се преместили, иначе късането на нерви щеше да продължи до безкрайност. С тъпаците на глава не се излиза!!!!

  7. Hrisi says:

    Била съм в подобна ситуация и мога да кажа, че такива хора могат да те доведат до лудост и да те накарат да стигнеш и до по-далече от силната музика. Да не говорим, че и без друго чалгарите са навсякъде и на човек му идва в повече да им слуша “музиката” и когато си е в собствения дом. Моят съвет към хората, които са задължени да живеят в съседство с подобни индивиди е да не им се оставят и да не се примиряват. Простотията е навсякъде около нас, нека се обединим и да се опитаме преборим с нея!

  8. ivanko says:

    Хората по света живеят в къщи, а в България строим комунизъм.

  9. vali says:

    М ,да, винаги съм твърдял,че който е измислил жилищния блок,е мразел човечеството.Това е най-сигурния начин да скараш помежду им хора,които преди не са се познавали.За съжаление стадния инстинкт при човекае довел до такава безумна концентрация на много хора на малка площ,действа още.А колко бабини къщурки,биха се оживили от един як рок,даже мишките и паяците ще се разлудуват.

  10. Svuio says:

    Много качествен подбор на музика за трепене на чака-рака мозъците :).

  11. maiova says:

    Пич, много криво това. За съжаление не си единствения, който е страдал от съседите си, надявам се това за теб да е просто един лош спомен. Относно съвета ти обаче… Не мога да си представя аз като си купувам жилище, как аджеба ще се осведомя за бъдещите си съседи. Представяш ли си примерно продавачът (било то собственик или брокер) ти обеснява: “Апартамента е супер, новостроителство.. бъра бъра.. съседите са ужасни, но апартаментът е супер. Той е идеален за вас, имате и гараж, ама да знаете че единия съсед си хвърля боклука през терасата и той пада точно пред гаража ви. ама апартаментът е супер.

    Едните съседи са чалгаджии и купони всяка вечер до 3-4 часа но апартамрнта е идеален за вас! Има и една баба дато си вре носа навсякъде и пуска слухове за съседите, но иначе апартаментът е супер.” Сещаш се нали? Сещаш се, че никой няма да седне да ти обеснява каква е ситуацията в блока? Сещаш се, че ако се местиш в нов квартал, или пък град е доста трудно да получиш подобна информация? В крайна сметка всичко е до късмета, няма как с въпросник да почнеш да обикаляш бъдещите си съседи… Жалко че ти и твоето семейство сте били с лош късмет, но сега се надявам вече да сте на място където се чувствате добре. Всичко най-хубаво от мен и весело посрещане на празниците :)

  12. emz says:

    хаха ;) , интересна история. Явно не са били разбрани съседите. Аз си имам работа с такива цял живот. Иска ми се да ги пратя на онзи свят…
    Между другото не обичам метъли!

  13. Shogi says:

    Евала.
    Особенно за заглушаването ;).

    С такъв тип съседи е почти невъзможно да се намери начин за общуване.

  14. Съсед says:

    За съжаление съшата ситуация и при мен, с тази разлика че не съм почитател на метъла и не са ме обявили за поклонник на сатаната.
    Въпреки че разпитах домоуправители и съседи на кандидат съседите си, се оказа че блока е пълен с гореописаните “цървули”. Хвърляне на боклука в комбинация със стъклени бутилки долу на паркинга(чат-пат по колите) е редовен номер. Чалгата и битовите побои в следствие от алкохолизма, безработицата, мизерията в която живеят – също.

    Най-кофтито е че на тези няколко мизерника, никой нищо не им е казвал(не е смеел вероятно) и в момента в който аз се появих и съответно спрях да ги търпя, след опити за човешко отношение от моя страна, започнаха скандалите и “селските” номера”.

    Тъжната истина е че с такива хора не можеш да се разбереш и имаш само 2(+1 резервен) изхода. Или се изнасяш както теб или им каниш полицията “на гости” непрекъснато.

    Третият вариант на отчаянието за сега го пазя в резерва. Той не е никак човешки, ама каквото повикало, токова се обадило, както се казва. Пари поне имам, да си платя на някой, да се погрижи да паднат по стъблите един път. После съм сигурен че няма да са толкова “ербап”. ;)

    Толкова за живота в “прекрасната” ни пост-социалистическа столица.

  15. Здрасти аз лично никога няма да съм толкова търпелив. Само това мога да споделя. Твое лично решение е фона да е черен, но с този шрифт направо ми се такова таковата докато ти рпочета историята. Имай милост към читателите.

  16. sonial says:

    Бих искара да се обърна към госпогата от Русе. Госпожо, не сте ли информирана, че по Закона за защита на детето, всеки, който има сведение за малтретиране на дете е ДЛЪЖЕН да осведоми съответните органи. Към всяка община има Отдел за защита на детето. Изпълнете дълга си!

  17. Читател says:

    Извинявам се, че стана толкова дълго

  18. Puflet says:

    Ей го на… с едни съседи не можем да се разберем, пък се чудим що ни е скапана цялата държава. Думата е ТОЛЕРАНТНОСТ. Явно много хора идея си нямат какво е това.

  19. Bulgarism says:

    Това е като пандемия. Във всички жилищни комплекси има такива “баш” съседи.

    P.S към автора :
    -Надявам се поне вече да си случил на хора (съседи). :)

  20. kiki i ko says:

    МОЛЯ,ЖИВЕЙТЕ СИ СПОКОЙНО / КАКТО НИ БЯХА ПОСЪВЕТВАЛИ / И С “ПОЗИТИВНО” МИСЛЕНЕ…

  21. NetBox says:

    Аз се разбирам с всички съседи, само малко ми се цупят при дълги копони. Не всеки си е в правото да зашитава личното си пространцтво. Определено петък вечер, както и събота вечер са най-ясните престави какво става при своеволно копунясване. Но като се стигне до услуги и коректност – винаги гледаме да сме абсрахирани от малките ни търкания в отношенията ни.

    Супер добра статия и дано да се разбираме, че и без това не е хубаво да се нервираме излишно. А драмите…повече от ненужни са. ;)

  22. съседа says:

    Съседи винаги ще имаш, ако ще и да са на 200 км от теб. И пак ще си пречите и дразните един друг. Имал съм кофти съседи и знам какво е. Аз самият винаги се съобразявам с околните живущи в блока, но до време.
    Имам котка, слушам твърдо, но тихо. Никой не е длъжен да ме търпи все пак, а ако наистина искам да купонясам, се изнасям някъде навън. Винаги ще се намери подходящо местенце. Съседските простотии търпя до три учтиви от моя страна разговора, при четвърти път не викам полиция. Просто отивам и не говоря. След две такива ситуации, останалите се научават да се съобразяват с мен, а аз си се държа културно и учтиво. Начини има, просто избираш варианта. Или по пътя на толерантността, ако съседа е разбран, или го правиш разбран и тогава пак с толерантност се разбирате. Ай със здраве и да са ни мирни главите!

  23. Таня says:

    Ние никога не сме имали проблеми със съседите (от провинцията съм). Може би сме им пречили, понеже сме шестима души в апартамента (4 деца) и имаше един период и с куче и такива гоненици са били по стаите, но нито веднъж не дойдоха хората под нас да се оплачат, че тропаме. Имахме пиано, на което често се дрънкаше и никога не са ни правили забележки, верно, че и ние се съобразявахме и не сме свирили следобед, или вечер късно. А когато съседите под нас правеха купон също сме си мълчали. Те ни търпят, ние ги търпим и така. Това е истина – да се поставиш на мястото на другите и да претърпиш. Все някога купонът ще свърши, нали!

    Мило момче, когато ти си имал рожден ден, никой не заглуши любимата ти музика с такава, каквато не харесваш, нали? Защо тогава ти си помрачил нечий друг рожден ден с твоята музика?
    Ти и твоето семейство не сте решили проблема. Вие просто сте го премахнали, но нито сте научили нещо от него, нито нищо. А бихте могли много да спечелите от тези съседи. Чудиш се какво ли? Бихте спечелили едно труднодостижимо, но много ценно качество – търпение.
    Беше ви дадена възможност и я пропиляхте. А ще ви се удаде ли друга такава?

    Проблемът ни е, че не виждаме колко са бели зъбите на мъртвото куче.

  24. ivanko says:

    Пич, това са гета. В българия също има гета и това са “панелните блокове”

  25. lor4enco says:

    супер познато отношение на българи спрямо българи, но мога да ви кажа от опит че не само в България се получават такива траги-комични случки, а и изобщо по света… има си готини има си и кофти хора. Аз живея например в Германия в студентско общежитие и по цял ден когато съм разбира се вкъщи съм подложена на тормоза да слушам музикалните изпълнения на съседното китайче до мен, което се води много надарен талант но явно само той така смята ;((( и този човек за жалост нито немски нито английски нито български разбира и когато му говоря че трябва да престане да грачи и да увива (още повече на китайски) той си мисли май че му правя комплименти… Кажете ми как да се справя с този пълен олигофрен!!! Забравих да спомена че най/ редовно ни изненадва събота и неделя към 8h сутринта когато след купон единстеното ми желание е да поспя малко на тишина.. Уви няма да е скоро май ;(((((….

  26. иван says:

    Позната картина. Същите гадни комшии имаме и ние.
    Не става ни с добро , ни с лошо.
    Но не се разправяме с тях. С простаци няма смисъл човек да се занимава.
    Ткива злобни и гадни прстаци са, че нямам думи. Минавам изаминавам край тях – изглеждам ги на кръв и със самочувствие. Демек им казвам – вие сте боклуци – аз съм над вас. Това е.
    Прива разни бели, но поспряха. Аз съм на мнението, че кой каквото прави на себе си го прави.

  27. advokatkata says:

    Сега действащият закон за собствеността има съвсем сходен текст
    Чл.45. (1) Собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание:
    а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди;
    б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
    (2) Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.
    Изведени са няколко човека и то преди десетки години. Принципът за равни права изобщо не е нарушен. Ако се върнем на примера автомобила, ако не спазваш правилата движейки се с твоята частна движима собственост, можеш да бъдеш

  28. user says:

    Момчета и момичета маки и големи не се прави така. В България нищо не се е променило от 20 години за добро или лошо. В големите градове има известни групировки които предлагат СОТ услуги. Абонирате се със сигналноохранителна техника на жилището + застраховка, стикер на вратата от групировката която предлага СОТ услугата. Ако имате проблем със съседи, звъните на момчетата с джиповете а не се обръщате към полицията. Ако някой от съседите ви дразни то със сигурност има кола, нарязвате му гумите и драскате боята му така че после да трябва да дава 2000-4000лв за ремонт на колата си боядисване нови гуми и т.н. Другото е ако някой ви дразни звъните на сот фирмата (най-добре ще е ако имате и връзки там) и им казвате кой е тоя който ви дразни, няколко пъти така и ще бъдете спокойни за цял живот. Решението никога не е да си продавате апартамента, има си винаги начини за всичко. С добри адвокати всичко се постига + тормоз от страна на групировка + съд и + мизерии системно. Аз така правя и досега не съм имал проблеми.