Съпругата ми хареса 1-2, но моите изисквания не бяха покрити. На първо място, търсех напълно или частично обзаведено жилище. В тези, които посетих обаче, мебелите не ми допаднаха. Имаше само един апартамент под наем, които ми хареса, исканата от собствениците сума бе с 200 лева повеме от това, което мога да си позволя.

И така видях поредната обява, обадих се и уговорихме час, в който да направя огледът. Избрично обясних, че искам жилище, в което се налага да се прави само частичен, а не цялостен ремонт. Отговориха ми, че в този апартамент, ремонтът ще е частичен. Освен това, парите, които похарча, ще ми бъдат приспаднати от наема. Всичко това ми звучеше, като приказка.

Отидох на адреса и позвъних на домофона. Наличието на домофон, допълнително ме напълни с оптимизъм. Щом стигнах до входната врата обаче ентусиазмът ми бе леко охладен. Вратата бе поолющена, мръсна, нямаше шпионка и освен това звънецът бе развален. Нищо, казах си аз и в този момент ми отвориха.

-Добър ден, заповядайте. – каза жена на около 55-годишна възраст. Леко пълна, облечена в синя рокля и къдрава руса коса.

-Добър ден. – отговирих аз.

Понечих да си събуа обувките, но жената ми каза, че не трябва, защото не е чистено. Като съм оправил, тогава щяло да бъде подходящо за събуване. Ха, казах си аз, ще се събувам едва след като аз опрява. Та нали вие искате да се нанеса и по този начин да имате допълнителни доходи, поразмишлявах аз.

Коридорът бе с дървена облицовка – от онази, която бе доста разпространана по времето на комунизма и, на която се радваха по-заможните семейства. Проблемът бе, от величието на тази облицовка, не бе останало много. На места дървото бе олющено, на други направо липсваха парченца. А над самата облицовка имаше тапети, чиито цвят ми бе трудно да определя.

-Не се притеснявайте, тапетите са миещи се и няма да ви отнеме много време да им върнете блясъка. – каза дамата с една полулукава усмивка.-А относно пода в коридора, в килера има пътеки, но ги махнахме, защото така се чисти по-лесно.

Явно тук пускането на прахосмукачка се счита за доста сложно действие, което не е по-силите на всеки, помислих си аз. Русокосата жена ме поведе към кухнята на апаратамента. Там се усещале някаква неприятна миризма. Най-вероятно идваше от канала, но ние у дома когато имаме подобен проблем използваме разни препарати. Е, тук май нямаше подобна практика.

-Кухнята не е много обзаведена, но ние затова в обявата сме написали, че апаратаментът е частично обзаведен. Печката, която виждате работи частично – само два от трите котлона и фурната загрява само отдолу. Работи и само хладилникът, бед долната част, която е фризер. А балатумът е малко зацапан, но с една сапунка ще го оправите. – продължи да обяснява дамата, която явно бе запозната с казармените начини на чистене.

-Не виждам маса и столове в кухнята. – казах аз, след което бях стрелнат със злобен поглед.

-Господине, казах, че апартаментът е частично обзаведен. В кухнята има печка, телевизор, мивка и шкафчета. Другото ще е от вас. – изстреля набързо жената.

Докато я слушах и се питх, дали трябва да се чувствам виновен, заради това, че задавам въпроси, погледът ми отиде към тавана. И това ме отказа от този апартамент. Някога таванът е бил бял, сега беше сиво-черен. Над готварската печка с виждаха петна, които ми приличаха на мазнина. Освен това може би една четвърт от него бе напукана и олющена.

-Ремонтът не е сложен. За няколко часа ще го оправите. – заяви жената, след като видя накъде е насочено вниманието ми.-Даже ще го съчетаете с рамките на прозорците, които също имат нужда от миене.

Дори не исках да видя рамките. Категорично се отказах да наема този апартамент. Стана ми обаче любопитно, какво още мога да видя тук. Казах, че искам да видя спалнята. Заведоха ме и вратата й се отвори със скърцане. И езикът ми падна до земята. В средата на стаята бяха поставени едно до друго, две легла на пружини. Явно за тези хора, това бе олицетворението на спалня, на която да спад съпруг и съпруга. Имаше още стар двукрилен гардероб, но от онези – много старите. И това е. Таванът можеше да се конкурира с онзи от кухнята. На пода имаше персийски килим, но връсотията по него бе толкова, че едва ли някога щеше да може да се почисти напълно. Освен това вместо завеси на празорците стояха някакви стари покривки, прищити една в друга и окачени за пердета.

-Даааа, ясно. А ще може ли да видя и хола. – казах аз с усмивка, защото вече ме напушваше на смях. И постоянно си задавах въпроса – тия нормални ли са? Как изобщо може да си оставиш жилището в подобно състояние. Ако, нямаш пари за нови мебели и ремонти, то поне подържай и пази това, което имаш.

В холът нямаше килим. Вместо плчочки за теракот, бяха наредени бели плочки за баня. Бели, от онези типични плочки, които има в доста от санитарните възли правени преди 1989 година. Тези плочки сега обаче бяха наредени на пода. Стана ми смешно за пореден път, но се стърпях.

-Библиотеката, както виждате е запазена. – заяви дамата. И тук се съгласих с нея, защото найстина бе нова.

Всичко останало обаче бе трагично. Тапетите на места бяха изпокъсани, на други силно зацапани. Таванът не бе капукан, но за сметка на това бе черен. Явно предишните обитатели са се отоплявали на дърва и въглища, но не с камина…

Холовата гарнитура бе от старичките и покрита с китеници, по които обаче не бяха останали много влакна. Завеси на прозорците нямаше. Погледнах жената и казах:

-Това ми е достатъчно госпожо. Жилището не е това, което търся. А видях всичко с изключение на санитарните възли. От видяното досега обаче, мога да си представя в какво състояние са.

-Хмммм, ами като не ти харесва, се махай и не ми губи времето.- каза ядосано жената. – все искате да е обзаведено по последната мода. Ходи и си търси, да те видя какво ще намериш. Аз без пари ти го давам, а ти. Как не те е срам да ми говориш така. – продължи да нарежда дамата.

Аз обаче по най-бързият начин казах довиждане и излязох. Определено това нямаше да е апартаментът, в който щяхме да се нанесем. Продължавам обаче да се чудя, защо поне не бяха изчистили и премели стаите, преди да дойда на оглед. Явно за тези хора, ние, които живеем под наем и нямаме собствени жилища, сме някакви полу-хора, полу-идиоти, за които условията не са важни.

Заради така създалата се ситуация домоуправителят на блока, чичо Петър, реши да свика събрание, за да се вземе решение по проблема. Първоначално доста от съседите обясняваха, че нямат нищо в общата маза, че те дори не са влизали в нея. Малко по-късно мнението им бе променено и започнаха да обясняват, че май преди години били сложили някакви си кашони, но те били малки и едва ли заемат много място.

И в този дух на дебати след около час и половина бе взето решението – всичко от мазата да се изхвърли. Тогава настана смут и повечето хора, които казваха, че нямат нищо, сега обясняваха, че не е законно да им изхвърляме вещите. Положението бе такова, че не се очертаваше да се стигне до смислено решение.

И точно в този момент един съсед предложи – нека всеки си вземе нещата, а мазата ще я направим в място, на което да се събираме. Сега се скътаваме по гаражите и там играем карти и гледаме мачове. А не може ли да изчистим мазата, да минем стените с латекс, да сложим някакво обзавеждане и да се събираме там?

В първите десетина секунди всички замлъкнаха и осмисляха, това което им се каза. След което последваха одобрителните възгласи. За мое огромно учудване нямаше противници на идеята. Напротив – дори тези, които обясняваха колко много багаж имали в общата маза, бяха сред най-ентусиазираните за осъществяването на идеята.

Дори от тук-от там се чуваше – аз ще осигуря хладилник, аз ще донеса телевизор, от мен ще има чаши и чинии. Съседът от седмия етаж обеща да се заеме с боядисването на стените, а този от първия етаж се нае с осигуряването на мивка за чешмата вътре.

И така на събранието, на което се очакваше да има спорове и караници, се роди една прекрасна идея чието реализиране стана факт дни след това. Бяха необходими около две седмици за осъществявнането на предложението.

И така вече месец и половина след като общата маза на блока претърпя коренна промяна, мога да кажа, че това е един от най-посещаваните клубове в квартала. За да влезеш тук обаче има едно условие – да живееш в блока или да те е поканил някои от живеещите във входа.

И така в този дух на размисли държа да ви запозная с една от неговите най-любопитни и забавни, поне за мен хрумвания. Илия живее в къща – той сам си я построи. Това си му е работата – работи като строител. Събра бригада и започна градежа, връху един наследствен парцел. Всичко се получи прекрасно – къща на два етажа, просторна веранда, гараж, огромна маса, таванска стая и т.н.

И след като всичко по къщата бе завършено дойде въпросът, как ще се оформи градинката. Илия държеше да има малко пространство за зеленчуци, както и поне десет овощни дървета. Сложи се и беседка, оформиха се пътечки – всичко бе като в приказка.

И токава се появи въпросът – а како ще правим със старата “Волга”. Когата бе останала от дятото на Илия. Официалното й наименование е “ГАЗ-21”. Той не я караше, но и не искаше да я продава. Била сатнитментален спомен и мисълта за продажба на старото возило, бе крайно неприемлива. Въобръжението на Илия може би бе заето с този проблем в продължение на седмица. В крайна сметка бе взето следното решение – колата ще бъде превърната в закрита беседка в двора. Речено-сторено.

В единия край на градинката бе сложен постамент от бетон върху който да се постави “Волгата”. Наложи се да бутаме колата до новото и местонахождение, защото не палеше. Двигателят си беше там, но имаше някакви технически нередности. И така след като старото соц возило бе монтирано, започна и исинската работа по оформлението на новата стая, както казваше Илия. Предната седалка бе махната, след което обърната към задната. По този начин се получиха две малки канапета, гледащи едно срещу друго. Между тях бе монтирана малка масичка, направена от една по-широка дъска. Естествено трябва да отбележа, че дамаската, тапицерията и всичко във вътрешността на колата бе подбенено и изглеждаше като ново. Естествено не бе забравена и музиката. Освен че се монтираха нови колони, бе обособено и място за един малък лаптоп. В задната част бе направен и малък бар и мини хладилник. Те бяха поставени в багажника и се отваряха от задната част, там където е стъклото. Трябва да посоча, че към автомобила бе пуснат и кабел за електричество. И така след изпълнението на куп причюдливи идеи в градината на Илия имаше една закрита беседка, в която при нужда без проблеми можеше дори и да нощуват двама души. Седалките на “Волгата” са с цели облекалки и в колата има механизъм, с които се свалят и стават като легло. Е, не много удобно, но като краен вариант бе удачно.

След приключването на вътрешното офрмление се започна и с външното. Боята на колата бе запазена и само се изми и пастира. Същото се случи и с гумите, а цялото оформление приключи със засаждането на цветенца около колата и направата на пътечка от камъчки, която започваше от къщата, към колата.

Следващата идея на Илия е за втора подобна закрита беседка, която обаче ще бъде монтирана на платформа върху пилон и ще бъде във въздуха. Все още не е решил каква ще е колата, но две неща са сигурни – ще стане и возилото ще бъде ретро.

Родителите на Гошо бяха доста разбрани и не правеха проблеми заради това, че имаше дори и вечери, в които сме се събирали около 20 часа и сме стояли в тази таванска стая до 8-9 часа сутринта. Таванът се намираше в една ЖСК, строена в края на 80-те години на 20 век. Целият последен етаж бе съставен само от тавански стаи, като всяка си имаше и малко помещение, което някои използваха като склад, други бяха обособили като баня и тоалетна, а трети като малък кухненски бокс.

След като завършихме гимназията Гошката бе приет в уневерситет в друг град. Следването приключи след пет години и той се върна в родния град. Искаше обаче да живее самостоятелно и да се изнесе от жилището на родителите си. Същевременно бащата на Гошката бе успял да купи две съседни тавански помещения и се получи така, че сега имаха три стаи една до друга.

Тук е моментът да уточня, че всяка стая си имаше и тераса. Не знам как след това Георги е преговарял със съседите си, какви предложения им е направил, но две години след като приключи със следването, той вече имаше общо пет тавански стаи, една до друга и то с обща тераса.

И се започна с големия ремонт. При влизане във всяка една от таванските стаи, човек оставаше с впечатлението, че в тях може да се живее, ако си ученик и си в града на квартира. Да успееш да ги съчетаеш така че да ги обитаваш и да се получи апартамент обаче не изглеждаше много удачно.

Ремонтът продължи около половин година. Избиваха се стени, правеха се сводове, редяха се нови стени. В крайна сметка таванските стаи започнаха да придобиват един съвсем нов вид. Същевременно бе направено и свързване на терасите с някои от стаите, благодарение на което помещенията се разшириха. И така след половин година ремонтни дейности Гошката вече имаше един повече от прекрасен апартамент на последния етаж от блока, в което дори на терасата имаше нещо като лятна градина.

Съчетанията и свързванията между отделните помещения бяха направени с вкус. Холът, трапезарията и кухнята бяха в едно общо помещение, оформено на буквата Г. За кухненски бокс бе използвана една от малките стаички. В спалнята, малката стаичка бе леко разширена и там бе обособен дрешник. Освен това спалнята си имаше и остъклена тераса.

Трудно е да се опише всичко, което се случи в тези пет тавански стаи. Гошката обаче показа, че от едни малки кутиики, за които съседите са били убедени само, че са подходящи за даване под наем на ученици или за ползването им като склад, може да се получи прекрасен апартамент.

Преди ден обаче с двама приятели отидохме на гости на Ванката. Той живее в тухлена кооперация, която е строена в началото на 90-те години на 20 век и носи звучното име ЖСК “Победа”. Тристайният апартамент се намира на първият етаж. Особенното обаче е, че преди етажа има гаражи. Освен тристайния на първия етаж, Ванката си има и гарсониера на четвъртия, в която живее баба му. И така при наличието на два апартамента, логично имаме и два гаража и две мази.

Влязохме в апартамента и Ванката ни вкара в кухнята. Той обядваше и ни покани и ние да хапнем с него. След това щяхме да ходим в неговата стая, за да гледаме  клиповете и снимките, които си правихме миналата седмица, когато открихме плажния сезон. Два дни се препичахме на плажа в Приморско. Това обаче е друга тема…

Хапнахме набързо и Ванката ни поведе. Предполагах, че ще излезем от кухнята, ще се озовем в коридора и от там в някоя от другите стаи. Е да, ама не. Домакинът ни погледна и каза: След мен. Стигнахме до входната врата и точно зад нея имаше друга врата. Ванката я отвори и вместо стая, там имаше стълбище.

Е, не бе голямо колкото това във входа, но си беше стълбище и най-странното за мен – в апартамент. Слязохме надолу, а пътят ни се осветяваш, не от крушки, а от множество свещи. Озовахме се в сравнително голяма стая, която доколкото изглеждаше бе всекидневна. Имаше си холова гарнитура, телевизор, библиотека. Обзавеждането не бе скъпо и с най-новите мебели на пазара, но бе подредено и измислено с вкус.

-Добре дошли в нашата всекидневна, в стаята, в която гледаме телевизия, мачове, правим си събирания – каза Ванката. А, ако се позагледате по-добре и се замислите ще разберете, че това всъщност са двата ни гараж.

Поогледах се и наистина се досетих, че това всъщност са гаражите. Естествено вратите не се виждаха, защото всички стени бяха замазани. Отвън обаче вратите си стояха. Ванакат обясни, че са го направили така, защото не им се занимавало да махат гаражните врати. Те дори се отваряли, но при разтварянето им, пред теб ще се озове стената на всекидневната.

-Хайде към моята бърлога – прикани ни домакинът.

Продължихме пътешествието по стълбите надолу. Одовахме се отново в голяма стая, в която се разпореждаше Ванката. По стените имаше плакати, свещи, два много красиви графита и огромно българско знаме.

-Това, ако не се досещате, са нашите две мази. Голям ремонт падна докато успеем да направим всичко това – гаража и мазите да се превърнат в стаи – обясни Ванката.

Стоях и не можеш да взема решение. Благодарение на едно прекрасно стечение на обстоятелствата и реализирането на хубавите идеи, сега семейството на Ванката имаше уникален апартамент на три етажа – маза, гараж и апартамент превърнати в едно прекрасно жилище.

Наемането на квартира остава единствената алтернатива за повечето млади семейства и необвързани младежи, които повече не искат да живеят под един покрив с родителите си. В масовия случай квартирата се търси в интернет сайтове, във вестници, от обяви по входовете. Следва оглед, споразумение за цената, евентуално подписване на договор и нанасяне.

Има обаче някои неща, които могат да развалят първоначалните впечатления и задоволство от направеният избор. Въпреки че избраната от вас квартира има уютно обзавеждане, всички уреди, които ще ви бъдат необходими и прочее други неща, рисковете в по-късен етап си остават. Подводните камъни са много и най-неприятното е, че няма как да ги забележите при огледа и те ще станат известни за вас едва след като се нанесете.

1.Влага

Това е често срещано явление в жилищните сгради у нас и най-вече в панелните апартаменти. Ако наемате апартамент през зимата или есента, вероятността да забележите влагата е голяма. В случай, че се нанасяте през лятото обаче, почти сигурно е, че няма да разберете за наличието на този неприятен проблем.

2.Лоши съседи

Дори и най-доброто жилище може да се превърне в кошмарно, ако съседите не са читави. И тук не става въпрос за заплахи или нещо подобно. Достатъчно е само живеещите в апартаментите около вас постоянно да вдигат шум и да не се вслушват във вашите забележки, за да нарушат спокоиствието ви.

Срещат се и доста мърлячи, които не поддържат домовете си и поради тази причина дори и във вашият апартамент започват да се носят неприятни миризми и да прииждат всякакви гнусни гадинки. А какъв е характерът на съседите ви, няма как да разберете при огледът на жилишето.

3.Хлебарки и молци

Тук нещата са 50 на 50. При огледът на избрания от вас апартамент, може и да забележите неприятните гадинки. Възможно е обаче, точко когато се намирате в апартамента тварите да не се появят и да установите присъствието им едва когато сключите договора за наем на жилището.

Не че е болка за умиране, но при всички положения наличието на хлебарки е неприятно. Ситуацията с молците е малко по-добра, тъй като колкото и немърлив да е бил предишният обитател на имота, винаги можете да почистите и проветрите и така да решите проблемът с молците.

4.Канализацията

Заради това, че много от жилищните сгради у нас са стари, канализацията им постоянно създава проблеми. Най-бързото, за което се сещам сега е проблемът при оттичането. Получава се така, че докато се къпите, водата не се оттича в сифона и в краката ви се образува малко езерце.

Още по-неприятно е когато пуснете водата от казанчето в тоалетната, клекалото да се пълни и да се оттича много бавно. Неприятно, но на някои места е факт и също няма как да го установите при огледа на жилището.

5.Отдушниците

В някои от жилищните блокове у нас има “капацитети”, които са свързали аспираторите от кухните си към отдушниците за банята. При тази ситуация когато тези “капацитети” започнат да готвят, в доста от жилищата започва да мирише на манджа.

6.Последен етаж

При наемане на апартамент на последния етаж, винаги има риск от течове когато вали дъжд или започне да се топи снегът. При наемане на жилище на последен етаж през летните месеци и окобенно, ако собственикът е пребоядисал таваните и стените, няма как да разберете за този проблем.

И във всички места, в които съм нощувал виждах какви ли не странни решения от страна на хазяите при подредбата на стаите и най-вече на приспособяването на дадено помещение от едно пълно нищо, в квартира. Въпреки това, нищо от студентския живот обаче не може да се сравни с квартирата, в която нощувах това лято в Несебър.

Разбира се мястото за нощувка през лятната ми почивка го намерих в туристическите сайтове в интернет. На хотелите не им обръщах внимание, защото не исках да плащам по 50-70 лева за нощувка. Исках нещо обикновено и семпло на ниска цена. Значителна част от квартирите, които си харесах обаче бяха заети.

За моя радост търсенето ми се увенча с успех и попаднах на една малка квартира, която изглеждаше доста прилично. В сайта имаше пет снимки от вътрешността на стаята. Казах си, това е мястото и направих резервацията. Отправих се към Несебър, заедно с един приятел.

Бяхме решили, че в следващите пет дни, ще се отдадем на нон стоп купон и пълен разврат. Имахме си квартира и поне засега се очертаваше нещата в лятната ни почивка да се развият, така както желаем. И, за да не ви държа в напрежение ще кажа, че почивката мина прекрасно. Най-голямата изненада обаче за мен си бе квартирата, която наехме.

След като пристигнахме в Несебър се обадихме на хазяите, които дойдоха да ни вземат от автогарата. Пристигнахме в къщата. Сградата бе доста голяма и си личеше, че вътре има много стаи. Това ни зарадва, защото бе ясно, че много от помещенията се дават под наем и тайно се надявахме, че съседи по стая ще ни бъдат някои знойни красавици.

Е, момичета в къща имаше, но се оказа, че ние няма да нощуваме в тази къща. Хазяинът ни каза да го следваме към стаята ни. Останахме доста учудени след като го видяхме да се запътва към гаража. Вратата на гаражчето бе стандартна, с изключение на това, че в голямата врата бе изрязана и една по-малка. Човекът я отвори  и каза: Заповядайте, това е квартирата ви.

Това си бе абсолютен шах с пешката. Нима щяхме да нощуваме в гараж? Все пак взехме багажа и пристъпихме плахо през отворената врата. Е, определено помещението нямаше нищо общо с познатите ни гаражи. Подът бе с теракот, имаше две легла, телевизор, маса, хладилник. Отвън, помещението си бе като най-обикновен гараж, но отвътре – съвсем нормална квартира.

Хазяинът разбра, че сме доста учудени от предприемаческото му мислене и ни каза, че всички реагирали така, като ги водел към гаража, превърнат в съвсем прилична квартира за лятната почивка. Имаше дори и съвсем добре изглеждащи баня и тоалетна. Както вече казах, почивката премина чудесно. Чувствах се доста странно само когато се прибирах в квартирата, защото вместо да отварях вратата на някоя къща, отварях вратата на гаража.

По-късно разбрах, че в Несебър, а и в други български курорти, най-вече по Черноморието, било доста разпространена практика, гаражите да се преустройват в квартири. Определено живеещите в крайморските селища са с доста напреднало предприемаческо мислене и гледат да спечелят пари по всички възможни начини.

Намерихте жилището, за което сте мечтали, споразумяхте се с хазяите и вече мислите да се нанасяте? Аз ви казвам да поспрете с ентусиазма и да предприемете посочените по-долу неща. Да, знам, че нямате търпение да се нанесете, но преди първото ви нощуване в новата квартира, има няколко задължителни неща, които трябва да направите.

Чистене на квартирата

Знам, че тази дума не се нрави особено много на мъжкия пол, но няма как – щом сте решили да се нанасяте в квартирата, ще трябва и да я изчистите. Това обаче в никакъв случай не означава, че всичко ще приключи само с едно пускане на прахосмукачката. Необходимо е да изкарате всичко от стаят, да изчистите пода, да оберете паяжините и едва тогава да върнете мебелите.

А мебелите също трябва да се изчистят – можете да се спрете само на едно обикновено почистване с влажен парцал или да се развихрите и да разберете най-накрая какви чудеса правят препаратите. Разбира се недейте да забравяте, че е необходимо да почистите и прозорците. И, ако си от хората, които не са ходили в казарма, ще ви кажа най-лесният и изпробван от всички войници вариант – мокър вестник.

Точно така, не се чудете, а намокрете един вестник и започнете да търкате прозореца. Уверявам ви, че ще останете приятно изненадани от бързия и изключително ефективен резултат. А на контра въпроса „Защо трябва да чистя толкова много” ще отговора така: Защото преди вас в тази квартира е живял някой друг!

Санитарните възли в квартирата

Санитарните възли също спадат към графата с чистенето, но ги изкарах в отделна точка, защото трябва да им обърнете значително по-голямо внимание. Все пак ви е пределно ясно за какво служи WC-то и предполагам не изгаряте от желанието, месец след като сте се нанесли, в тоалетната все още да има “следи” от предния наемател.

Същото важи и за банята. Перфектното първоначално чистене на тези помещения е повече от задължително, защото, ако не го направите има голяма вероятност да си хванете някои бацил. А и самият факт, че сте в квартирата, а не сте чистили, е гаден и не говори добре за вас.

Преподреждане на квартирата

Това не е задължително, но е желателно. Напълно възможно е мебелите в наетото жилище да са подредени по ваш вкус. Ако обаче има нещо, което не ви харесва, е задължително да го преподредите. Все пак това жилище е наето от вас, а във вашата квартира, ще е подредено така, както вие искате.

От КАТ-София пък информираха преди време, че регистрираните в столицата коли са над 660 000. Експертите тогава бяха единодушни, че цифрата на колите, които се движат по софийските улици е значително по-висока. Същото е положението и в останалите големи градове на страната като Пловдив, Варна, Бургас.

Наред с проблемите със замърсяването на въздуха, множеството катастрофи и натоварения трафик, друг проблем, който предизвиква растежът на броя на автомобилите е липсата на гаражи. Проблемът може би не е чак толкова осезаем в по-малките населени места, но в големите градове положението е трагично.

Местата за паркиране пред жилищните блокове не са достатъчни от години, а хората, които са склонни да продават гаражите си, са рядкост. Това е и причината в последно време да се наблюдава раздвижване при търсенето на гаражи под наем. Разкриват се и все повече охраняеми паркинги, които бързо намират клиенти, склонни да плащат за услугата.

Сумата, която се плаща за месечен наем на гараж зависи от това в кой квартал се намира помещението, както и от градът, в който се предлага. Логично в по-големите градове, където и търсенето е високо, цените да гонят по-високи равнища.

Цените на гаражите под наем в София

Логично най-голямото търсене е в София. Автомобилите в столицата се увеличават с всеки изминал ден и това предразполага сериозно раздвижване на пазара. Сред офертите, които са в обръщение в момента, може да наемете гараж от 15 кв.м. в ЖК “Света Троица” на цена от 100 лв. на месец.

Гаражна клетка в подземен гараж в нова сграда с автоматична врата, видеонаблюдение и жива охрана се предлага за по 180 евро на месец. Срещу тези пари ще получите гараж с площ от 25 кв.м. Помещение от 15 кв.м. може да се наеме в столичния квартал “Люлин” за 62 евро на месец, а надземен гараж от 18 кв.м. до консерваторията може да е ваш за 60 евро на месец.

В квартал “Младост 4″ подземният гараж от 25 кв.м. може да приюти вашата кола, ако сте съгласни да заплащате по 80 евро на месец. Значително по-високи са наемите на гаражите в квартал “Белите брези”. Там помещение от 28 кв.м. се предлагат за 150 евро. При същата цена, но за 20 кв.м. се отдават под наем гаражите в центъра на София.

Ценита на гаражите под наем във Варна

Цените на гаражите под наем във Варна също държат цени, подобни на тези в София. В Морската столица помещение от 18 кв.м. в района на морската градина се отдава за 100 евро месечно. Гаражите около техникумите държат нива от по 250 лв. за 17 кв.м.

Възможно е да се намери и гараж със собствени санитарни възли на цена от 150 лв. 200 лв. пък ще струва наемането на гараж с канал за ремонт на автомобили. Съществува и възможност да наемете гараж заедно със свои приятели или познати. Тук удачен вариант е оферта за квартал “Аспарухово”, където гараж от 170 кв. м. може да се вземе срещу 700 лв. на месец.

Цените на гаражите под наем в Пловдив

Гараж в монолитна кооперация в пловдивския квартал “Кичук Париж” се предлага срещу месечен наем от 50 лв. И тук обаче най-често се срещат оферти на цени от 100 до 200 лв. на месец. Гараж с площ от 20 кв.м. в централната част на Пловдив може да е ваш срещу 150 лв. на месец, а гараж от 22 кв.м. се предлага на цена от 100 евро. Срещат се и оферти за по 80 лв. на месец за гараж в района на Джумаята в Пловдив.

Цените на гаражите под наем в Бургас

В бургаският квартал “Меден рудник” може да наемете гараж на цена от 50 евро, докато гараж в новострояща се кооперация в централната градска част гони нива от над 180 евро. Възможно е и да откриете гараж от 20 кв.м.в центъра за по 100 лв. на месец. Тук обаче трябва да сте наясно, че помещението не е ново строителство. Гараж от 25 кв.м. в квартал “Възраждане” се отдава под наем за сумата от 60 лв. на месец.

Всички посочени в статията цени са актуални към момента на написването й. Едва ли обаче в близко време може да се очаква някаква сериозна промяна в цените, при които се отдават гаражите под наем. Едно обаче със сигурност е ясно – търсенето на гаражи под наем няма да намалее, защото ситуацията е такава, че автомобилите са с пъти повече от гаражите.

Тези, които разполагат със собствени гаражи най-вероятно не се вълнуват от проблема, но хората без помещение за автомобила непрестанно мислят варианти. А вариантите са два – паркинг или гараж под наем. При всички положения обаче вторият вариант е за предпочитане, защото в помещението ще бъдете само вие, ще се разполагате с него както прецените най-добре и няма да се съобразявате с никого. За да подкрепим обаче мнението си, ще представим няколко точки, които са в полза на наемането на гараж.

1.В гаража колата ви ще е защитена от неблагоприятните  метеорологични условия.

2.В гаража можете да правите леки ремонти на колата и да си човъркате по возилото по всяко време на денонощието без да се съобразявате с никого.

3.Колата ви ще е защитена от крадци

4.Хлапетата от всяко едно поколение си имат мания, която няма да угасне – събирането на емблеми на автомобили. И, ако искате да сте сигурни, че тази нощ вашата кола няма да стане обект на детските набези, то гаражът ви е необходим.

5.За съжаление в обществото все още има хора, които се занимават с кражби на дребни части от автомобилите, както и на гориво от резервоарите. Е, ако наемете гараж, няма да имате притеснения в тази насока.

6.Ако прибирате колата си в гараж, а не я оставяте пред блока, рискът някой съсед, който сте ядосали да си го изкара на автомобила ви, се свежда до нула.

7.Вероятността, някой преминаващ в района автомобил да одраска колата ви винаги съществува.