История за гадните съседи в блока
Съседите могат да те изкарат извън релси. Това го казвам аз – момче на 20 години, числящо се към семействата на средностатистическите българи. Историята ми е тъжна или поне бе тъжна от мига, в който се нанесохме в този квартал до момента, в който с родителите ми не решихме да сложим край на отвратиления живот на това противно място, за което ще ви разкажа сега. И, ако случайно сте от хората, които тепърва ще си купуват жилище ви предупреждавам да четете внимателно и да си водите записки. Или казано накратко – не се сдобивайте с имот на подобни места, там семеен уют и радост от живота няма!
Бях на 18 години когато родителите ми решиха да продадат големия ни четиристаен апартамент в центъра и да купят два двустаини в по-отдалечените от „стъргалото” райони. Разбира се парите не стигаха и се наложи да продадем малко земеделска земя. Начинанието си струваше, тъй като исках след като завърша гимназията да живея сам. Естествено, веднага след покупката на двата нови апартамента /в различни квартали за моя огромна радост/, се настанихме в единия, а другият бе даден под наем. Този, в който избрахме да живеем бе малко по-близо до центъра и това предопредели избора. Настанихме се и в първите дни всичко бе нормално. Съседите от блока /стандартен жилищен панелен блок от социализма/ си изглеждаха съвсем в час. Като новодомци в първите дни приемахме поздравления, едната комшийка даже и питки ни донесе, да сме се почерпели със специалитета й. Мен обаче тая женица не ме хареса. Каза на майка ми, че не било нормално момче на моята възраст да носи обеци, да има дълга коса и да облича тениски със сатанински символи. От всичко това предполагам стигате до извода, че слушам метъл музика. Женицата с питките от съседния апартамент веднага отбеляза, че навремето и синът и се опитвал да залитне по тия неща, но го спряла и добре, че успяла, защото иначе нищо нямало да стане от него. Общо взето хубавия момент с тази комшийка бе до тук. И тъй като няма да разказвам ден-по ден за преживяното в новото жилище и най-вече с новите съседи ще отбележа, че през следващите месеци в панелния ни блок, а и в целия квартал тръгна слух, че в апартамента на петия етаж посредата живее семейство, чиито син е сатанист. На няколко пъти се опитвах да обяснявам, че съм ревностен християнин, но просто метъл музиката ми харесва. Резултатът бе нулев.
(more…)