“Двустаен апартамент под наем, частично обзаведен. Има нужда от леко освежаване”. Видях обявата и си казах: Това ще е. Търся си жилище под наем от близо месец. Досега обиколих десетина апартамента, но никой от тях не успя да грабне вниманието ми.
Съпругата ми хареса 1-2, но моите изисквания не бяха покрити. На първо място, търсех напълно или частично обзаведено жилище. В тези, които посетих обаче, мебелите не ми допаднаха. Имаше само един апартамент под наем, които ми хареса, исканата от собствениците сума бе с 200 лева повеме от това, което мога да си позволя.
И така видях поредната обява, обадих се и уговорихме час, в който да направя огледът. Избрично обясних, че искам жилище, в което се налага да се прави само частичен, а не цялостен ремонт. Отговориха ми, че в този апартамент, ремонтът ще е частичен. Освен това, парите, които похарча, ще ми бъдат приспаднати от наема. Всичко това ми звучеше, като приказка.
Отидох на адреса и позвъних на домофона. Наличието на домофон, допълнително ме напълни с оптимизъм. Щом стигнах до входната врата обаче ентусиазмът ми бе леко охладен. Вратата бе поолющена, мръсна, нямаше шпионка и освен това звънецът бе развален. Нищо, казах си аз и в този момент ми отвориха.
-Добър ден, заповядайте. – каза жена на около 55-годишна възраст. Леко пълна, облечена в синя рокля и къдрава руса коса.
-Добър ден. – отговирих аз.
Понечих да си събуа обувките, но жената ми каза, че не трябва, защото не е чистено. Като съм оправил, тогава щяло да бъде подходящо за събуване. Ха, казах си аз, ще се събувам едва след като аз опрява. Та нали вие искате да се нанеса и по този начин да имате допълнителни доходи, поразмишлявах аз.
Коридорът бе с дървена облицовка – от онази, която бе доста разпространана по времето на комунизма и, на която се радваха по-заможните семейства. Проблемът бе, от величието на тази облицовка, не бе останало много. На места дървото бе олющено, на други направо липсваха парченца. А над самата облицовка имаше тапети, чиито цвят ми бе трудно да определя.
-Не се притеснявайте, тапетите са миещи се и няма да ви отнеме много време да им върнете блясъка. – каза дамата с една полулукава усмивка.-А относно пода в коридора, в килера има пътеки, но ги махнахме, защото така се чисти по-лесно.
Явно тук пускането на прахосмукачка се счита за доста сложно действие, което не е по-силите на всеки, помислих си аз. Русокосата жена ме поведе към кухнята на апаратамента. Там се усещале някаква неприятна миризма. Най-вероятно идваше от канала, но ние у дома когато имаме подобен проблем използваме разни препарати. Е, тук май нямаше подобна практика.
-Кухнята не е много обзаведена, но ние затова в обявата сме написали, че апаратаментът е частично обзаведен. Печката, която виждате работи частично – само два от трите котлона и фурната загрява само отдолу. Работи и само хладилникът, бед долната част, която е фризер. А балатумът е малко зацапан, но с една сапунка ще го оправите. – продължи да обяснява дамата, която явно бе запозната с казармените начини на чистене.
-Не виждам маса и столове в кухнята. – казах аз, след което бях стрелнат със злобен поглед.
-Господине, казах, че апартаментът е частично обзаведен. В кухнята има печка, телевизор, мивка и шкафчета. Другото ще е от вас. – изстреля набързо жената.
Докато я слушах и се питх, дали трябва да се чувствам виновен, заради това, че задавам въпроси, погледът ми отиде към тавана. И това ме отказа от този апартамент. Някога таванът е бил бял, сега беше сиво-черен. Над готварската печка с виждаха петна, които ми приличаха на мазнина. Освен това може би една четвърт от него бе напукана и олющена.
-Ремонтът не е сложен. За няколко часа ще го оправите. – заяви жената, след като видя накъде е насочено вниманието ми.-Даже ще го съчетаете с рамките на прозорците, които също имат нужда от миене.
Дори не исках да видя рамките. Категорично се отказах да наема този апартамент. Стана ми обаче любопитно, какво още мога да видя тук. Казах, че искам да видя спалнята. Заведоха ме и вратата й се отвори със скърцане. И езикът ми падна до земята. В средата на стаята бяха поставени едно до друго, две легла на пружини. Явно за тези хора, това бе олицетворението на спалня, на която да спад съпруг и съпруга. Имаше още стар двукрилен гардероб, но от онези – много старите. И това е. Таванът можеше да се конкурира с онзи от кухнята. На пода имаше персийски килим, но връсотията по него бе толкова, че едва ли някога щеше да може да се почисти напълно. Освен това вместо завеси на празорците стояха някакви стари покривки, прищити една в друга и окачени за пердета.
-Даааа, ясно. А ще може ли да видя и хола. – казах аз с усмивка, защото вече ме напушваше на смях. И постоянно си задавах въпроса – тия нормални ли са? Как изобщо може да си оставиш жилището в подобно състояние. Ако, нямаш пари за нови мебели и ремонти, то поне подържай и пази това, което имаш.
В холът нямаше килим. Вместо плчочки за теракот, бяха наредени бели плочки за баня. Бели, от онези типични плочки, които има в доста от санитарните възли правени преди 1989 година. Тези плочки сега обаче бяха наредени на пода. Стана ми смешно за пореден път, но се стърпях.
-Библиотеката, както виждате е запазена. – заяви дамата. И тук се съгласих с нея, защото найстина бе нова.
Всичко останало обаче бе трагично. Тапетите на места бяха изпокъсани, на други силно зацапани. Таванът не бе капукан, но за сметка на това бе черен. Явно предишните обитатели са се отоплявали на дърва и въглища, но не с камина…
Холовата гарнитура бе от старичките и покрита с китеници, по които обаче не бяха останали много влакна. Завеси на прозорците нямаше. Погледнах жената и казах:
-Това ми е достатъчно госпожо. Жилището не е това, което търся. А видях всичко с изключение на санитарните възли. От видяното досега обаче, мога да си представя в какво състояние са.
-Хмммм, ами като не ти харесва, се махай и не ми губи времето.- каза ядосано жената. – все искате да е обзаведено по последната мода. Ходи и си търси, да те видя какво ще намериш. Аз без пари ти го давам, а ти. Как не те е срам да ми говориш така. – продължи да нарежда дамата.
Аз обаче по най-бързият начин казах довиждане и излязох. Определено това нямаше да е апартаментът, в който щяхме да се нанесем. Продължавам обаче да се чудя, защо поне не бяха изчистили и премели стаите, преди да дойда на оглед. Явно за тези хора, ние, които живеем под наем и нямаме собствени жилища, сме някакви полу-хора, полу-идиоти, за които условията не са важни.
Tags: апартамент, апартамент под наем, жилища под наем, под наем