Покупка на жилище в пет сценария


Птичките като пораснат и напускат гнездото. Такова е положението при пернатите, подобно е и при хората. Единстената разлика е, че птичките могат да си свият безпроблемно гнездо на някое съседно дърво, а вече порасналите дечица трябва да поработят известно време, да понатрупат приличен финансов капитал и да се надяват, че на пазара на недвижими имоти ще се появи нещо, което могат да си позволят. Общо взето сценарият за покупка на имот, ако разбира се родителите ти нямат достатъчно пари, за да те направят имотен е следния.

Жилищен сценарии № 1

Завършваш училище на 19 години. Решил си да учиш и кандидатстваш. Приемат те и през следващите 4-5 години не мислиш за жилище, защото или си на квартира под наем или живееш в общежитието. Караш я само на купони и див живот. Някои по-възрастни ти казват, че трябва да почнеш да мислиш за дом и семейство, но на теб не ти пука и си казваш, че това със семейното гнездо е далеко от теб. По някое време обаче срещаш любовта на живота си и осъзнаваш, че трябва яко да си налягаш парцалите и да работиш на поне три места, за да можеш да започнеш да мечтаеш за купуването на собствен апартамент/къща или какъвто и да било имот. И така годините минават, ти плащаш всеки месец някаква огромна сума за наем на гарсониера и периодично ругаеш социалната неправда в държавата. Ядосваш се когато видиш управляващите да говорят по телевизора, че нещата се оправят и псуваш наред. Когато станеш на 35-40 се решаваш да теглиш ипотечен кредит, които ще изплащаш през следващите 20 години. Правиш го и през цялото време си задаваш въпроса, защо не си го направил това нещо с ипотечния кредит по-рано, а през изминалите 15 години все си плащл на хазяина за жалката гарсониера, а не на банката за собствено жилище.

Жилищен сценарии № 2

Завършваш училище на 19 години и те приемат да учиш задочно. Намираш си някаква работа и продължаваш да обитаваш жилището на родителите си. Минават 4-5 години, но ти все още си стоиш във втори курс и няма перспектива да си абсолвент в близките пет години. Казваш си, че все още няма да излизаш на квартира, защото сценария „тати носи, мама меси” те устройва напълно. А и апартаментът ви е готин, можеш да си каниш гаджето у вас. Абе свикнал си с тоя дом и не искаш да го напускаш. Когато обаче връзката ви  стане с продължителност от три години започваш да гледаш към новостроящите се кооперации и да мечтаеш. Минава още годинка, вече си се добрал до четвърти курс и предприемш най-важната стъпка – купуване на жилище. Събирате се с приятелката и правите разчет колко са декарите на земеделската земя, която наследявате. Продавате я, внасяте първоначална вноска за апартамент ново строителствои теглите ипотечен кредит за 15 години.

Жилищен сценарии № 3

Не си вишист, но имаш що-годе сериозна работа с прилични доходи. Още щом си завършил гимназията си се изнесъл на квартира. Намерил си любовта на живота си и живеете в апартамента под наем почти година. Готино ви е, че сте заедно, но ви е гадно, че жилището не е ваше и все по-често си говорите за това колко ще е хубаво да си имате собствен апартамент или къща. Захващаш се сериозно с тая инициатива и започваш да спестяваш. Приятелката ти също го прави. Отказвате се от гарсониерата под наем и се връщате да живеете при родителите си за година-две. През това време внасяте в банката парите, които преди сте давали за наем на квартира. Дори внасяте повече пари отколкото е бил наема. И така след две години имате сума за първоначална вноска за собствено жилище. Следват обиколки из банките, теглене на ипотечен кредит за 20 години и така мечтаното купуване на апартамент. Разбира се ново строителство.

Жилищен сценарии № 4

Ти си от ония хора, които съдбата не е надарила нито с остър ум, нито с интелект, нито с…абе нямаш никакви положителни качества и ценности. Намерил си някаква работа за 250 лв. на месец и си доволен, че живееш в апартамента на родителите си, защото нямаш никакви разходи. А още по-хубавото е, че си единственото дете в семейството и се шириш в стаята си. След някоя-друга година си намираш приятелка и за твоя радост, избраницата ти не иска да се напъвате за ново жилище. Тя се мести да живее у вас и що-годе си пасва с родителите ти. Разбира се родителите ти се преместват да живеят в твоята по-малка стая, а вие се ширите в тяхната спалня. Ражда ви се дете и започвате понякога да се замисляте дали нямаше да е по-добре, ако бяхте предприели някакви стъпки за купуване на собствен апартамент, къща или какъвто и да е имот. Годините минават, детето расте и вече иска собствена стая. Няма как – родителите ще трябва да се махат. Предлагаш им два варианта – или да се местят в кухнята на диванчето /то все пак се разгъва и става за легло/ или да се изнасят на квартира, щото в апартамента вече е тясно. Следва луд скандал и нещата си остават по старому, а ти и съпругата ти все по-често си задавате въпроса “Абе тия, не се ли наживяха вече?”

Жилищен сценарии № 5

Тоя сценарии се развива в изключително редки случаи, за да не кажем, че е граничещ с фантастиката. На 23 години вече си магистър и имаш сериозна приятелка. Тя също е магистър. И двамата работите в проспериращи компании и с всяка изминала година се катерите по-нагоре и по-нагоре по йерархичната стълбица. Живеете под наем в централната градска част, плащате си наема безпроблемно и ви остават пари за доста глезотийки. Все пак сте висши управленски кадри, в компанията ви ценят и поради тази причина заплатата на всеки от вас е от четирицифрена сума. Вече си на 26 години и ти писва да се занимаваш с някакви си хазяи. Приятелката ти е на същото мнение и започвате да обикаляте агенциите за недвижими имоти. Искате собствено жилище и то значително по-голямо от сегашната квартира. Разбира се трябва да е ново строителство и то в центъра. Намирате имота мечта и казвате, че ще го купите. След като в банката разбират къде и какво работите ви гледат като изписани яйца. Отпускат ви ипотечен кредит, без никакви проблеми, който ще трябва да изплатите за 20 години. На вас не ви пука, защото другия месец пак ще ви вдигат заплатите. Годините минават и когато сте на по 32 години взимате маса пари и си казвате, че ви е писнало да се занимавате с вноски по ипотечния кредит. Събирате необходимата сума за половин година и покривате кредита. След всичко това си правите празнична семейна вечеря във вашето вече напълно собствено жилище и сте доволни от преуспелия си живот.

Comments are closed.